



Петър Бориславов Баков е роден на 31.08.1939 г. в град Петрич от родители София и Борислав Бакови. Още от юношеските си години се изявява с многостранните си таланти като певец, музикант и конструктор на малки моторни самолети(играчки) и фенерчета. Още от 10-ти клас е бил открит от известния македонски певец Бадев и е бил поканен от него за цял месец в Македония, за да правят дуети. Също така в 10-ти клас участва в Петричко регионално състезание и печели 1-во място с пеене. Завършва гимназия"Христо Смирненски" с пълен отличен и получава златен медал.
След завършване на средното си образование кандидатства с математика и физика в София, но не го приемат. Майка му, София Бакова не се примирява с резултатите и се среща с Тодор Живков, за да й покажат неговите резултати и изпитна работа. Оказва се, че той е отговорил всичко правилно, но са дали оценката на някой друг, затова на следващата година е бил приет без изпит. В тази същата година кандидатства и за геодезия и също е бил приет, но решава да продължи образованието си с математика и физика. В студентските си години Петър продължава да пее и свири на тарамбука сам и в компанията на сестра си Люба. По това време участва и пее в българския филм "Между релсите". Още от студентските си години е живял като бохем и е бил високо духовно израстнал. Създава семейство през 1968 г. в град София с Мария Мицева. С Мария те създават две деца, Борис П. Баков и Луиза П. Бакова. За кратък период е бил учител по математика. Петър започва да се изявява като писател по това време и продължава да твори и да се изгражда като поет, писател, художник и духовна икона до края на живота си. Петър Б. Баков почива на 10.11.2017 год. от сърдечно заболяване.
Творческа автобиография
И аз съм бил млад.
И бебе съм бил.
Бил съм и дете,
най-милото момче,
на майка и татко.
Съм гукал тъй сладко.
Колко съм първичен
и не се промених.
Корен непривичен,
во вейки разцъфтех
и в зрели плод узрех.
Диво семе – сех –
в дивурки избуех.
Дерета раздивех.
Не знам дали съм Орфей,
на мене ми се пей.
Клепало – свещ – елей
камбана в мене грей.
Сбруя сбруи, вей,
иди ихууу, че не пей...
Клисар на времето –
камбана съм.
С очи на темето –
Осанна – звън –
клепало съм.
И да се кискат,
и да не ме искат,
Аз съм си Аз –
просто съм в час.
Цвеке, ем клас –
ми коньот Пегас.
Всеки велик творец
умира непризнат,
в изгнание от глад.
Посмъртно, мъдростта
надвива завистта,
но посредствеността,
едва след Вечността.
Творец – Незнайността.
НА СИЛАТА
Отвъд Дълбината
насред Необята,
цъфти Всеобхвата.
Всетичинка свята,
тъй пърха Душата.
(авторова)



























